Щастието е като дъгата. Създадени сме хора, за да се усъвършенстваме, а не да бъдем щастливи. Усъвършенстването много често е свързано с трудности , нещасития, болки, тъга, болести, раздели, апатия, напразни надежди, самозалъгване и т.н. Но, за да го правим, трябва да имаме стимули, тоест мимолетно щастие и дори понякога някакво състояние, близко до нирвана. Щастието е ценно и трудно постижимо, жалкото е, че като го постигнем или много лесно го губим или свикваме с него и вече не ни се струва щастие, а вече отминала цел и отново хукваме да гоним нова цел в стремежа си към още по-съвършено изживяване. Ти познаваш ли човек, който е успял задълго да задържи щастието? Какво е изживяването ти, когато си бил щастлив, можеш ли да го опишеш като усещане?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите