Всеки ден казвам на колегите..през едното влязло,през другото излязло.
Какво излиза..че трябва само да вървя да напомням на хора които не искат реално.
Че то насила хубост не става.
Че имат наглостта една част да искат да не забравям да им благодаря..?
За кое..чи това вече им е новата отговорност ли?
Да благодаря..ежечасово да им се моля?
Имам достойнство.
Не съм румънски просяк-циганин от тези на улицата по центъра.
Като им е казано на работната среща,трябва да идва от само себе си ангажираността.
Изобщо адски много мразя да ходя да се мола някому,да завися от търтеи като тях.
Накарай мързеливия на работа..и ниж резултата!
Ще тръгне да се извинява и измъква,и да те учи на окъл.
Всички шват работа,и аз съм им последна грижа.
Шефките нямат тежест.
Мекотили са,мен пращат да се моля и оправям.
Сори..ама не взимам шефските заплати и бонусите аз.
Не съм отишъл днес лично на бара да им кажа че си взимам почивка.
Ами те очи имат ли..да видят че се трупат табли отвън?
Усти имат ли..или горещ норвежки картоф в устата..та да попитат къде съм?
Аз всичко да правя..а те нищо!
И да съм пак виновния аз..така или иначе!
Тази висша наглост-не на мен!
Вече съм във ваканция и аз.
Концертна ваканция..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите