Ние не търсим идеалното. Ние търсим идеалното за нас. Примерно идеалното за мен може да е супер мега неприемливо за теб. И това е нормално и в реда на нещата.

Проблемът ни е, че нашите идеали не смятат, че ние сме техните идеали.

Лично аз вероятно никога няма да се науча как да направя така, че моят идеален да ме приеме и мен за идеална и да се влюби. Сега съм в працес на примиряване, че никога няма да имам мъж до себе си, за постоянно, когото да харесвам и обичам. Е, здраве да е.

„...С каквато мярка меря, с такава и ще ми се отмери...“