Добро утро!
Снежко, а не си ли се замислял защо? Я, си помисли колко време си изкарвал с тези приятели заедно, колко спомени ви свързват....а колко отделяш на сегашните си познанства... Аз също имам много приятелства от ученическите години, то тогава бях с тези хора задължително половин ден, в часовете, и след това пак... Колкото повече виждаш и комуникираш с даден човек, толкова по-близък ти става, защото ти го опознаваш, знаеш къде и кога можеш да се облегнеш, кога и какво да дадеш, свикваш с неговото присъствие и съответно се отпускаш. Ама поне аз съм така де...но на днешно време това е почти невъзможно, защото всеки е зает и си гони интересите....за това и отношенията ни са такива.... никакви
А и има нещо друго, децата са много по-отворени към света, приемат нещата по-лесно и това им позволява да опознават и да бъдат опознавани, а възрастните просто се затварят в себе си...е как да има приятелства?