|
Изглежда съм неадекватен на 61 години да искам да видя и чуя още много неща,да карам велосипед почти ежедневно,да се старая да ходя из планините и се наслаждавам на природни красоти.Без да ме е еня за отминалото,нищожната ми заплата или пенсия до която още не съм се докопал,болежките които отвреме на време ми се обаждат,несподелените любови и несвалените мадами,неосъществените кариерни амбиции,глупавите и нерационални постъпки,борчовете,старата нищожна кола,нелъскавия апартамент,неосъществилите се деца...!!!Нищо не стана от мен,но не само не съжалявам,а даже ми е леко на душата и с нищо не се притеснявам.Щото не се дърлях за кариера и постове,за голяма заплата и власт,за красива и умна жена,за мерцедес и вила с басеин,за деца завършили Московския или Оксфорд,за глигански зъби и рога на елен в хола,за доцентска или професорска титла,за 2-3-5 фирми с мое участие,за депозит в евро/хи-хи-хи/ и иени ...!Истина бе не се борих!Ама че пораженец и некадърник,а?Ама минавам по 10-15 км на ден пеш,карам велосипед 3-5 пъти в седмицата/тоя па,няма пари да си купи една кола а се качил на това колело!/,гледам звездите с телескоп от мястото си в планината,дето имам само един фургон/перко наумов,а?/,снимам с непретенциозен апарат и се радвам на собствените си снимки,ходя с приятели да търся старини/дето ги няма/ и да бракониерствам,гледам внучки /с доста зор/,и съм що годе доволен от себе си.Само едно ме терзае-почти не намирам такива шушумиги като мен,с такива нищожни занимания и стремежи.Сигурно аз съм си виновен.Но ме утешава едно кратко изречение на Буда Гаутама:Желанието е причина за всяко страдание.Аз не смея да споря с него.А вие?
|
От един мижитурка
