Изобщо не съм ядосан. Това усещане ми е неприсъщо. Напълно непознати са ми също завистта, егоизмът, омразата и др.

При всичката ми болка, учудващо и за мен, оставам странно бодър и ведър човек, готов да робува на всеки за късче хляб...

Определено бих избрал евтаназия за себе си, просто с ума си не виждам смисъл да оставам; само болка, а не съм мазохист, че да ми харесва. Напротив, никак на нося на болка, нито физическа нито психическа. Обаче на евтаназията не се гледа с добро око и то от самия Бог, така че - изход няма.