Защо пък "оправдание"??!

Един ти казва - "бори се", като че ли трябва на някаква война да ида, друг - "чакай, за всеки влак си има пътници", като че ли малко съм чакал, и най-вече, трети ти говори - "сам си си го направил", което си е директното - върви по дяволите.
Само няма да признаем обективността на ДНК. Защо?

Интересно, най-вече българите, но и всички хора масово се обръщат срещу слабите и ги довършват. Някой споделя болката си, околните му "помагат" като само акцентират върху още и още "недостатъци", които жертвата даже и не разбира...

Нима това не е просто механизъм да се оттърсиш от "чуждите" проблеми, да игнорираш другия човек и да го оставиш на саморазрушението му, а ти да запазиш спокойствието си?! Това правят дори християните, чиято религия означава СЪСТРАДАНИЕ и практика - лицемерие.

Тъй, тъй, стигаме до идеята за това колко е морална евтаназията и дали да измъчваме някой слаб човек цял живот и физически, и психически (с укорите си), но да го държим ни с живите жив, ни с мъртвите мъртав, е по-морално.