О, разбира се - и аз копнея смъртта с цялата си душа!

Човек може да робува и цяла вечност, ако го крепи надеждата, някога да има поне миг щастие.

Днес повечето хора именно на това разчитат - може да работят нещо сиво, скучно и тъпо, но после имат семейство, дом, ... обикновена, нормална човешка топлина, нежност, близост.

Отдавна загубих способността си да се влюбвам. Болката надделя над мен и ме увреди дори физически.
За това и казах, че сексът не го желая с тялото си (така или иначе не го правя), но умът ми го желае, копнее за допирът с небесното, до колкото е възможен на земята. Това си желание не мога да преодолея. Всъщност - преодолявам го, буквално за мен е абсолютно нереализуемо желание, НО... то ме измъчва, депресира, изостря до крайност чувството за пълно безсмислие на живота ми. Човек не може само да робува, трябва да има и нещичко, с което да изпитва свобода и радост, пък било то само миг поне.