За съжаление и аз съм попадала в подобни ситуации не веднъж. Приятелските отношения с колегите са сложно нещо. Започваш да общуваш с някой, който няма много социални контакти с другите точно както и ти, и нещата изглеждат "приятелски". Докато не му обърне внимание някой друг колега. И ако другият е "по-high" (както казваш - готини мацки, например), той просто прескача в другото "общество" и започва да им подражава, като се държи с теб като с looser. В такъв момент не правя драма, а съм благодарна, че ми се е изяснило, че този човек просто временно е запълвал социалната си дупка с мен. И продължавам да бъда такава, каквато съм, и да се чувствам добре, макар да съм различна от тях. Освен това отдавна съм приела, че на работа сме, за да работим, а не да се харесваме. И ако срещна някой, който да ми бъде приятел заради мен, а не просто за да има с кого да запълва времето, го приемам като рядък ценен подарък.