Отивам си преди да стана нежелана.
С последния копнеж, с последната целувка
Боли от срещата с реалността,
Когато копнежите и мечтите
се срещнат с безпощадното настояще,
когато усещам страха в душата ти,
когато студът пронизва сърцето ми
а очите ти гледат през мен
Боли, защото миналото не е било
А бъдещето няма да бъде.
Самотата обгръща света ми
Така се боя от тази тишина,
Която с мрачни пипала
изтрива живота ми.
Още малко ще боли-
Докато загубя надежда...
Тогава идва време на безвремието
На живите мъртъвци,
Когато ще бродя в пустинята на
света безразлично като сянка;
Без да усещам болка и радост.
Завръщам се там, откъдето ме взе...
Но вечер, когато заспиш
В чужди обятия
Ще идвам в съня ти с полъха на вятъра
Ще милвам косите ти
И ще ти шепна нежно „Обичам те!”