чудесно!
Много ми хареса този опит за дефиниране на приятелството, макар че е доста идеализиран и не би могъл да бъде "натъпкан" в личността на един нормален съвременен човек.
Наистина, разсъжденията са съвсем правилни, но дали все още съществуват такива хора, има ли ги изобщо, чисто прагматично питам.
На фона на това, че човек по съществото си и съвършено първично и първосигнално е тотален егоист, какъв, по-точно каква психика трябва наистина да притежава, за да бъде:
1. Напълно добронамерен, без задни мисли
2. Да умее с часове да изслушва болките и терзанията на приятелите си, без у него да започне да доминира желанието и той да се оплаче от нещо. В крайна сметка, всички имаме от какво да се оплачем, нали?
3. Да подтисне егоизма си и да отдели от времето си и да ти помогне, когато имаш нужда от физическа помощ, а това би могло да бъде цял ден, два, дори 3-4 дни.
4. Да подтисне естествената си склонност (особено у жените...) да сподели нещо интересно и да запази стриктно тайната, която му е споделена.
5. Да има времето и желанието да ти помогне при решаването на някакъв проблем като се постави на твоето място, за да ти даде най-адекватен съвет, който наистина да ти помогне, а не просто "да отбие номера". И, както казваш ти - да не изгуби интерес.
6. И съвсем не на последно място - да се чувстваш спокоен и сигурен с него, да сте "настроени на една и съща вълна", да ви е леко, просто и спокойно един с друг.
Дали всичкото това е наистина постижимо?
"Вселената е пълна с изненади, а разумът е най-голямата от тях..."
|