|
|
| Тема |
 Срамежливост |
|
| Автор | 2O-roдишeн (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 01.11.08 18:03 |
|
|
|
Психолозите казват, че хората са два типа:
Екстровертни (отворени хора) - когато са с хората се чувстват добре. Обикновено са популярни и разговорливи с много приятели.
Интровертни (затворени хора) - уморяват се от хората и търсят време за себе си. Не са много популярни.
Съдейки по това винаги съм бил екстровертен - самотата ми е враг и я ненавиждам.
Обаче казват също така, че, заради някакво събитие в живота може да си едновременно екстровертен и срамежлив или интровертен и да имаш вид на разговорлив. Е аз станах такъв - станах срамежлив. Но това само ми пречи. Защото вече нямам приятели, а в същото време не мога без хора. Проблемът е, че тази срамежливост ме кара да говоря по-малко, а искам и мога да говоря (преди бях доста разговорлив). Сега съм решил да се променя. Водя вътрешна война - тоест отново искам да стана себе си - разговорлив и отворен. Въпреки, че в последните години съм срамежлив далеч не съм интровертен (затворен), поне вътрешно - без хора ми е самотно и дори когато пътувам някъде сам ми става адски гадно. Но тази срамежливост отблъсква другите. И аз като другите отворени хора предпочитам говоренето пред слушането (нищо, че от няколко години повече слушам другите и по-малко говоря), даже като слушам другите, а не се изказвам, се чувствам зле. Обичам да говоря. Пубертетът ме направи срамежлив. Според вас да продължавам ли да се боря с тази срамежливост? Защото преди нея имах всичко - приятели, гаджета, а сега съм самотник и това ме "убива", обичам команията на хората, а в същото време ме е страх да я търся, за да не нараня чувствата им като си казвам какво ми е на душата. Знам, че не е правилно. Моля, за съвет!
| |
| |
| 
|
|
