|
|
| Тема |
 Лошо ли постъпих? |
|
| Автор | Oн (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 23.05.08 19:32 |
|
|
|
Здравейте, направих нещо от което в момента се чувствам ужасно и адски несигурен. Завързах, да ги наречем така, бизнес отношения с едни хора. С течение на времето постигнахме договорености и си бяхме стиснали ръцете за общата ни работа. Неколкократно аз потвърждавах пълното си и сигурно участие. Буквално в последния момент аз се дръпнах и казах - не! Можете да си представите ответната реакция. Меко казано бяха недоволни и ядосани. И има защо.
Аз излъгах! Наруших думата си. И решението за постъпката ми беше базирано на нищо съществено, а на моментна емоциална нестабилност и смътно шесто чувство, че тези бизнес отношения няма да са чак толкова ползотворни и добри за мен колкото си ги представям.
Цял ден се виждам с приятели и говоря с тях за това, опитвам се да разбера какво мислят, обаче това с почти нищо не ми помогна. "Да, щом така си решил ...", "Ти си знаеш ...", "Ми кофти се е получило, ама щом така искаш ...", след което темата се размиваше към други.
Страх ме е да остана сам, защото се разкъсвам от противоречия и негативни мисли. Защо постъпих така? Как успя да се случи толкова бързо, нали исках да направя това, имах достатъчно време да мисля по въпроса?!
Толкова трудно се оказа да взимаш трудни решения, ако това изобщо може да се нарече решение, а не глупава постъпка. Постъпка която ще има последствия, вероятно сериозни. И връщане назад няма.
Това което направих, прави ли ме лъжец? Прави ли ме лош човек?
Винаги съм се опитвал да правя добро и да бъда коректен с хората, да държа на думата си. И точно когато наистина трябваше да направя това, аз не можах. Какво значи това за мен като човек.
| |
| |
| 
|
|
