|
Тема |
Re: край [re: Oxлиaндъp] |
|
Автор |
мockитa (уенди) |
|
Публикувано | 21.03.08 22:35 |
|
|
Каква ти прошка, ако раните са още рани? И като ги докоснеш, от тях не изтича гнойта, за да се изчисти мястото и да заздравее, а напротив - раната се възпалява наново? И ако съм усетила неискреността на подобна прошка и съм се опитала да обясня моя начин да се справя със същата ситуация, това за нежелание да разбереш ли се брои? Ами ако и аз съм "прощавала" по същия начин десетки пъти и това не е давало резултат, не е ли нормално (понеже помня и доброто, което е било между нас) да се опитам да подам ръка на човека?
Но май възприемат ли те веднъж за недоброжелател, "прошките" не помагат... и няма кой да чуе...
Всеки рано или късно стига до едни и същи истини, ако е решил. Уникалното е в пътя, по който всеки стига дотам. Ако иска.
Осъзнавам грешката си да се опитам да "помогна". Таква "помощ" не е никаква помощ. Понякога просто човек трябва да се справи сам.
Стискам палци да не съм права за "прошката" и тя да е прошка. Дано греша...
|
| |
|
|
|