Аз напуснах моя клас в 6 клас и от тогава не бях виждал никой от тях. ТАзи година, като ги видях на снимки не можах да позная повечето от тях - всички са толкова променени и е нормално - от 6 до 12 клас се пораства.

Разбира се някои (предимно момичета) са си почти същите, но повечето сме много променени, а аз си мислех, че само аз съм се променил. Но аз още ще се праменям, някои от тях също.

Странното е, че като ги видях и ще ме е страх да се срещна с тях, ако имаме събиране на малките класове - хората, които ще видя просто няма да са същите. Само като ги видях на снимките и все едно онези, които познавах вече не съществуват - съвсем различни хора са станали.

Но поне вече няма да си губя времето с мисли за изгубените приятели от малките класове, защото повечето от тези хора още си живеят там, където и тогава, и второ, защото сега сигурно сме много различни и едва ли ще може да възродим приятелството си.

Просто трябва да си намеря нови приятели, но преди това да се обучавам и да се лекувам. Понякога съжалявам, че съм напуснал и не сме се видяли как растем. Сега, ако се срещнем на улицата няма да се познаем.

ВЕлико нещо е приятелството, но трябва да се пази.