когато четях всичко което си написала все едно това бях аз. аз съм минала по същия път по който си минала и ти. в тинеджарските години припаднах за първи път. при мен също не е наследствено и аз бях подтискана от лекари и околни с приказки че никога няма да се излекувам, че не мога да имам деца, не ми даваха да ходя на плаж, на дискотека, да гледам телевизия, да чета книги и куп други неща. и така се тръгна по лекари незнам точно колко на брой. всички казваха все ужасни неща. хората също се страхуваха от мен, макар че моята епилепсия се получава само вечер докато спя и те никога не ме бяха виждали да припадам само родителите ми, но въпреки това се страхуваха.и аз като теб в знак на протест не пиех лекарствата си и така припадах все по често.докато един ден и аз не открих моя лекар той ми каза неща които порсто през цялто време съм търсила някой да ми каже.амбицирах се и започнах да пия лекраствата . пих ги пет години и той ми ги спря. просто след един пореден преглед каза ти вече си здрава и няма нужда да пиеш лекарства.след три години се радлех с приятеля ми много беше тежко за мен и се получи нов припадък. сега пак пия лекарства но знам че ще се оправя. моите родители също са до мен и винаги ще бъдат до мен.аз досега не съм се пристрашавала да кажа на мъж че съм болна.вече всъшност никой не знае всички си мислят че съм оздравяла. лъжа не защото съм по различна от тях а защото хората променят отношението си към теб. непрекъснато споря с хора които изобщо не подозират че съм болна от тази болест какво всъшност е епилепсията и хората болни от нея не са луди. те са порсто като всички останали. пуснах тази тема тук за да обясня не само аз но и всички които могат да го направят като теб че ние сме КАТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ. ще се радвам ако си контактуваме с теб има сигурно много неща които можем да си кажем. желая ти много хубави мигове.