|
Имам приятелка, 34 г., вдовица с едно дете. Тежко й е положението, работи, не изкарва много, с болни родители е. Никак не й върви с мъжете. Все попада на неподходящи. Никога не може да прецени ситуацията, не й се отдава да прави разлика между лъжа и истина, реалност и нереалност, доверява се и приема всичко за чиста монета.
Неин познат /асоциален тип/ наскоро я запознава с един затворник, защото последният искал, след като излезе, да създаде семейство и да води почтен живот. Първоначално си пишат само писма, после тя отива да го види и вече пламва любовта в нея. Само от една среща. Обяснил й, че има много пари, че като излезе ще й осигури охолен живот, ще живее, където тя поиска и т.н. Но в момента много му е трудно, нямал никакви приятели, няма родители, никой. Имал банкови сметки, пълни с пари, но засега са запорирани. И тя, понеже вече е много влюбена, му обещава, че докато излезе, ще му помага. На цялото си положение, плюс кредит, който е теглила за ремонти, тегли още един кредит, покрива си стария, а с остатъка започва да пътува два пъти в месеца на 300 км, за да му носи цигари, храна и кафе. Взема на заем още пари, защото предните ги е свършила, плюс това активира кредитна карта. Сега иска да уреди сключване на граждански брак, като за целта него ще го пуснат за една седмица.
Кажете аз ли не разбирам или наистина тя не е с всичкия си. Опитах се да я посъветвам да размисли, но тя едва ли не ми се разсърди. Правилно ли е това, което върши? Какво да й говоря? Просто недоумявам как може да се доверява толкова лесно.
Дано не съм ви отегчила и който има желание, нека се включи.
|
Любов необяснима със ... затворник
