|
Прочетох, че по-долу има подобна тема, но днес ми е самотно и реших да споделя тук.
Омъжена съм, живеем в средно голям град. Работя, т.е. работим и двамата, средствата не стигат, но дето се вика, не искам да се оплаквам.
Та днес установих, че май нямам никакви приятели. Останах сама за два дни и реших да поканя една приятелка да си побъбрим или да идем на кръчма. Ами отказа ми без да изтъкне някаква сериозна причина - уморена е, почивала си, през последното време много пътувала, предстояло й да сключи брак и т.н. Не, не й се разсърдих. Но след това установих, че няма всъщност с кого да изкарам примерно 2-3 часа, няма кого да поканя, няма с кого да си поговоря и да споделя. Наистина няма с кого. Имам още 2-3 бивши съученички, с които бих могла да се събера, но и те за залисани в проблеми и може би си имат други забавления. Много ми стана криво, а иначе не съм лош човек, дори напротив. Но не знам какво стана изобщо. Откъснала съм се от хората, не търся компании, не ходя по заведения и ето - в един момент, когато не искам да съм сама, аз няма с кого да се видя. Имам 2-3 колежки, с които сме по-близки, но все пак сме колеги, не става някакси да споделяш лични неща. Имам 2-3 приятелки от нета, май с тях споделям повече, отколкото с някой друг. Но никога не сме се срещали на живо. Друго - ами ако ми се случи нещо лошо, аз пак няма към кого да се обърна явно. Дано да не се случва.
Това е, ако имате мнение или сте в подобна ситуация, ще се радвам да споделите.
|
Без приятели наистина
