изправена пред дилемата "а сега накъде", пропита със ужаса, че не ставам за нищо, уморена от всичко....адски много се страхувам да не се отметна от решението си и да се повърна назад, което колкото и голямо удоволствие да ми достави е задънена улица....

Единственият шанс в живота да се избегнат задънените улици са резервните варианти или т.нар. комплексно развитие в няколко направления. Когато лодката има няколко камери даже и да се пробие на едно място, останалите я държат.


как се справяте точно с този страх? как удържате фронта и отстоявате решения, които променят живота ви (засега в напълно неизвестна посока)

Именно този страх те пази от провал. Но когато все пак провалът се случи става страшно. В интерес на истината удържам фронта като постоянно развивам и даже реконструирам мисленето си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите