|
|
| Тема |
 Решенията |
|
| Автор | Лopa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 27.06.07 19:01 |
|
|
|
решенията са според проблема-знам;
има решения, който взимаме без да му мислим много, други обмисляме кратко, или пък дълго, но има и такива, които зреят, зреят с времето докато накрая придобият ясна, конкретна и категорична форма....та искам да си поговорим за последните...
едно такова "очевадно" решение на мой многомесечен проблем блесна скоро пред очите ми и яснотата, с която го видях ме накара да се почувствам глупава, къде съм била досега...е взех го...но това ме прави тъжна, безразлична и унила; предполагам това е нормално когато човек реши да се откаже от нещо, за което се е подготвял години, положил е много труд и нерви и е пренебрегвал дори най-близките си хора...
изправена пред дилемата "а сега накъде", пропита със ужаса, че не ставам за нищо, уморена от всичко....адски много се страхувам да не се отметна от решението си и да се повърна назад, което колкото и голямо удоволствие да ми достави е задънена улица....
как се справяте точно с този страх? как удържате фронта и отстоявате решения, които променят живота ви (засега в напълно неизвестна посока)
благодаря Ви!
| |
| |
| 
|
|
