|
Здравейте!
Пиша тук по една до болка експлоатирана, но винаги актуална тема - приятелството и предателството в него.
Та така...приятелката, която визирам...е от типа най най добри приятелки. От деца. Кръвни сестри. Първо гадже, първи трепети, първа целувка, тревоги, несрети, разочарования - всичко, което можете да сложите в графата най-добра приятелка. Даже не помня кога започнахме леко да се отчуждаваме - дали беше след като завършихме училище, дали когато тя се хвана с безкрайната върволица гаджета, а аз оставах сама повечето време..но в началото не се усещаше. Може би тук е мястото да спомена, че социално сме много различни - тя е бедна, а аз не че съм милионерка, но нека да кажем, че живея добре, доста по-добре от нея. И така - вместо да вървим една до друга започнахме да се отдалечаваме...аз следвах, а нея така и не я приеха. Аз започнах що годе хубава работа наскоро - та никога не е била нещо друго освен сервитьорка. Не, не ме разбирайте погрешно - това никога за мен не е било и не МОЖЕ да бъде пречка!! Просто в момента в мъката и объркването си се мъча да намеря НЯКАКВО обяснение за тази вечна нейна незаинтересованост. Да, това е думата. Аз живота си давах за нея - а тя намираше за много трудно дори един телефон да ми завърти. Аз се унижавах по всякякви начини и търпях и си затварях очите в името на онова, вечното приятелство - уви, явно съм грешала. Май месец тази година й платих да дойде с мен на екскурзия из Европа, защото смятах, че тя и само тя може да бъде човека, с който ще я прекарам по мечтания начин...тя не разбра че нещата са точно така, казах й че съм я спечелила като награда от фирмата...но всъщност това няма значение. Аз бях винаги до нея, когато тя имаше нужда - а нея трябваше да я търся под дърво и камък , за да я намеря, когато бях зле...С пари съм й услужвала десетки пъти, тя не ми ги е върнала никога...да, много добре знам, че приятелство не се купува. Знам и колко жалка сигурно ви изглеждам - вечно по петите й като вярно кученце и роб, а тя - господарка, която ме държи в ръцете си и ме използва както намери за добре. Чудя се къде ли сгреших?...Може би в безкрайното си търпение и толерантност към нейната вечна несериозност. И аз самата ужасно се ядосвам на себе си, че имам такава огромна нужда от нея - но е така...Пробвам с други приятелки - не става...
А вие, мили хора, можете ли да ми върнете вярата в най-хубавото в този свят -ИСТИНСКОТО приятелство? Ако е така, пишете, ще се радвам на това...Чудя се има ли ги още онези, истинските хора...
|
Що за приятелка е това?!!
