|
|
| Тема |
 HERZELEID |
|
| Автор | Tя (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 29.08.06 17:34 |
|
|
|
Тя си отиде от мен.Моята голяма любов.
И не се съвземам.Плъзгам се все по-дълбоко и по-дълбоко.Представям си зелените и очи,как гледат сега друг.Мамка му.Само мъка.Това не съм аз,не съм,не съм...
Не съм.Аз бях това,което исках да бъда.Имах всичко.Постигах всичко,което пожелаех.И сега не е така.Агресията ми си отиде.Не!Искам си я обратно вътре в мен.Двигателната ми сила.Но се разпадам.
До мен е бутилката шардоне,която щях да изпия с нея.Тук е и пръстенът,който трябваше да е неин сега.Всичко ми напомня за нея.
Искам друга.Преди беше лесно.Сега не е.Отслабнал съм със седем килограма.
Мъка!...Ти ме задушаваш.Аз не вярвах в теб,но ти си истинска.Преборих се със всичко с живота,минах няколко пъти през ада.И не мога да превъзмогна това.
Няма с кого да го споделя.Я,и аз съм имал нужда да говоря...
"Трябва да унищожавам!..." Слушам го,но това не съм аз.Мисля единствено за нея.Тя видя истинското ми лице.Такъв ме направи животът,мамка му,винаги съм се борил до кръв със всичко,а сега не мога да убия това чувство в мен.
Алкохолът не е начинът,но ми помага да заспя.Адреналинът...искам да го изпитвам отново.Искам да го превъзмогна.Машините не ми помагат.Вибрациите резонират с болката ми и тя ме обзема със всичка сила...
Не искам да се разпадна по този начин.
Мъка!...
| |
| |
| 
|
|
