Защо не крещиш?
Искам да чуя твоето и-з-к-р-е-щ-я-ване.
Въпреки че между всички нас
има негласно споразумение
за некрещенето.
Искам да кажа,
ти можеш и крещиш до полуда
ако видиш ексхибиционист
или ако ексхибиционист се разкрещи,
че те вижда.
Можеш, и крещиш с тенекиени нотки,
ако удариш онази малка зона на
лакътя си, от която изтръпваш
целия и
даже можеш да изкрещиш на стоящия
най-близо до теб за облекчение.
Но ти никога няма да изкрещиш
за това
колко повече любов,
часове за сън,
отделения в шкафчето ти,
разходки с крайморски декори
и време за себе си
са ти необходими
и заслужаваш.
Някакси искаш,
но никога не крещиш,
всичко това е заради
общия пакт на некрещенето,
който естествено не съществува,
и все пак всички се подписват
под него.
Искам да се усмихнеш.
Защото, наистина, мисля си,
е мъжко твоето мълчание.
Аз знам, кресливецо,
че искаш да крещиш,
но само крещящо мълчиш.
Затова открай време
слушаш рок балади
и кожата ти не изглежда добре.
Защо не крещиш, кресливецо?
И така ще бъде,
освен ако не ти
прищрака нещо
не както трябва в главата,
но тогава пък ще крещиш,
че си Христос,
Чърчил
или неговият розов папагал.
Ние всички сме кресливци
в бункерите на мълчанието
и добре, че не крещят всички
в един глас,
защото чак онези т-оо-лкова
симпатични
бели грамадни мечки на полюса
ще оглушеят и
няма да остане цяла,
нито една
стъклена чаша, в която
да си налея ром.
Защо не изкрещиш?
Чудя се дали е по-мъжко
да не крещиш или обратното.
За да разбера, мисля
да поговоря и с другите,
безброй много хора, всякакви,
с емоционални,
пътнотранспортни,
ушни,
говорни,
фобийни,
кожни,
суицидни
и най-просто
техни
преследващи ги
по призрачните коридори
на съзнанието им
проблеми,
имащи пълното право да изк-р-е-щят,
а вместо това
мълчат.
|