Харесал си ги- така ли- подарявам ти още......


Дамян Дамянов

Ти си търсила

... Ти си търсила моя адрес,

телефона, дома ми далечен...

Но защо ми го казваш чак днес?

Тъй отдавна сменени са вече.

Тъй отдавна сменени сме ний...

Ний самите! Да! Лека полека

неузнаваемо ни смени

този свят. Що вода е изтекла

между мене и теб оттогаз…

Точно тази вода е отнесла

наште образи, всеки наш глас,

телефони, врати и адреси.

Ти си търсила… Но за беда…

И за щастие, може би, знам ли,

днес голямата буйна вода

е заляла миража измамлив.

Телефони, адреси, слънца…

Безвъзвратно и без надежда.

Тя бучи между нас. Две лица,

ала други, оттам ме поглеждат



Любов


Каква магия си, каква!

С какво необяснимо чудо

владееш цялото това

човечество? Върховна лудост

или върховна мъдрост си,

щом в своя порив, в свойта жажда

ти можеш да го покосиш,

тъй както можеш да го раждаш?

Чрез тебе съществува то.

Чрез теб родено, с теб умира.

Чрез теб душата му - листо

се носи тъжно из всемира.

И този цял всемир тъй тих,

и туй листо, и този вятър

ведно събрани - туй си ти!

Да, ти, едничката, която

си вред и всякаква - кълбо

от грешна плът и дух безплътен.

Чрез теб, безсмъртнице Любов,

дори смъртта е миг безсмъртен.



Най-страшната жена...


Най-страшната жена, която може

да съществува още на света,

да люби, да не люби, да тревожи,

да бъде всякаква и всичко - туй е Тя!

Да бъде римата на всички рими

и ритъмът на всички времена.

Но ще спестя конкретното й име,

защото тя е всички. И една.

Навремето, когато я обикнах

и името й преблагослових,

огромна като свят тя в мен проникна

и стана името на всеки стих.

На любовта с любов не ми отвърна.

Та любовта ми стана нелюбов,

а името в омраза се превърна.

И го изрекох пак. Със сквернослов.

И я намразих! С толкова омраза,

че с името й кръстих всяко зло.

Но и във злото името опазих,

макар с проклятие, макар в тегло.

Накрая изличих я. И тогава

приживе я превърнах в мъртва тлен.

Осъдих я жестоко на забрава.

Завинаги. Отвсякъде. Съвсем.

... Години оттогава. Тъй огромна

забравата помежду нас лежи.

И остаряхме. Двама. Тих погром ни

разсипа. Но се сепвам: щом я помня,

то май че огънят е още жив?




ЗА тебе - и за всички, които не са забравили хубавите стихове.......

ЖИВОТА ВИНАГИ НИ ДАВА ОНОВА, КОЕТО ЗАСЛУЖАВАМЕ!!!