НЕ ЗНАЯ ОЩЕ КОЛКО ИМА

Не зная още колко има,
но повечето отминава.
Не искам нищо да си спомня,
не мога нищо да забравя.

Не зная още колко има,
но има някаква отсрочка -
луната днес е запетайка
и утре чак ще стане точка.

Не зная още колко има,
но тихо цъка времемера.
Какво е вчера? - бивше утре.
А утре? - предстоящо вчера.
Недялко Йорданов

ЛЮБОВ
** На Михаил Белчев **

Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
И все по-трудно произнасям
оначи думичка - любов.

Любов - измачкана банкнота
в кесията на паметта,
продажна - колкото живота,
и честна - колкото смъртта.

Аз като гърбица я нося,
по-тежка от кръста Христов.
Тя - жадна, гола, боса.
Тя - свята грешница любов.

Любов - една-едничка нота
на битието в песента.
По-фантастична от живота
и по-банална от смъртта.

Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
Но помогни ми да запазя
нещастно атомче любов.

Любов - последната Голгота,
спасението на света.
Любов - по-кратка от живота,
любов - по-дълга от смъртта.
Недялко Йорданов


ЩАСТИЕ
Толкова дълго те търсихме... И съдбоносно.
Щастие... щастийце... Криеш се, миличко, знам.
Тъкмо те видим... Тъкмо едва те докоснем...
Тъкмо те хванем... и няма те... няма те там...

Шапка невидимка... Как ли изглеждаш тогава?
Всъщност какво си?.. Не подозирам дори...
Дълъг живот?.. И любов?.. И успехи?.. И слава?..
Много приятели?.. Много и много пари?..

Колко години... И всяка с това ни сурвака.
Земни неща... Мили боже, това ли е то?
Ах, покажи се на светло... Съвсем преди мрака.
Щастийце... Миличко... Пак ли се криеш...Защо?

Може би ти си наоколо... Без да го знаем.
Живи сме още... Изнервени... Стари... И зли...
Дай ни се... Все пак... За малко... На края... На заем...
Утре, например... Когато снегът завали...

Ето те... Идваш... Аз чувам гласчето ти звънко...
Хитрият поглед... Малката умна глава...
Двете опашки на ластик...Вратленцето тънко...
Господи, колко сме глупави... Ти си това...
Недялко Йорданов

И малко нескромно:
БЪДЕЩЕ
Искам себе си да осъдя
на доживотен плен.
Мое малко, невъзможно бъдеще,
защо се изпречи пред мен?

Късно е да се променям.
Симпатично е да съм стар.
Всяка сутрин тръгвам в 7
по един и същ тротоар.

От много бой и малко ласкателства
съм един отегчен скептик
и в конкретните обстоятелства
предпочитам шепот пред вик.

Мое малко, невъзможно бъдеще,
съблазнително като малка жена,
късно е, много е късно
да допрем със теб колена.

Няма смисъл да има влюбване,
има смисъл да няма флирт.
Предпочитам сега да погубя
дълга чаша със малко спирт.

Но все пак, упорито и лошо,
съществувай тихо над мен,
мое бъдеще невъзможно,
бивш мой поглед зелен.
Недялко Йорданов