|
Има нужда от приятели. И за моите нови приятели малко духовна храна.Тази вечер съм на вълна стихове.
ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА
Недялко Йорданов
Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!
НЯКОГА
Недялко Йорданов
Някога, някога, толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, изкащи
мислещи само на глас.
Може би времето, може би временно,
може би от възрастта,
няма ни улички, няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде някога в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, где сте вий,
где е сега любовта?
Някога някога, толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
ТЯ СЕГА СИ ОТИВА, ОЩЕ ДНЕС СИ ОТИВА
Недялко Йорданов
Тя сега си отива,
още днес си отива.
Тази рокля е тъмна и така й отива.
Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,
но какво да направя, като пак ме обича.
Ето, тих и разумен, приближава се края
и къде ще отиде,
аз не зная, не зная.
При кого ще отиде в тези нощи студени.
Тя ще мисли за мене,
ще си спомня за мене.
И защо една вечер
най-случайно ми хрумна
да я спра и почне любовта неразумна?
Тя сега си отива и почти е спокойна.
Тя е малка и грешна,
тя е малка и стройна.
И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...
С нея весел ли бях,
непохватен ли,
чист ли?
Зная само, че тя все пак почна да мисли.
Тя сега е малка и хитра - на лисичка прилича,
но сега е богата -
тя вече обича.
Все едно дали мене.
Но сега точно - мене.
При кого ще отиде в тези нощи студени?
И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...
ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА
Недялко Йорданов
Любов необяснима, любов невероятна,
не пухкава и зрима, не топла и приятна,
не лека и минутна, от щастие обзета
край печката уютна до плюшени пердета.
Любов необяснима, рискована и тайна,
любов необходима, до болка всеотдайна,
без никакви облаги и ордени, и сметки,
изгаряна на клади, затваряна в решетки.
Любов необяснима, без думи и без звуци,
с разтворени зеници и стиснати юмруци -
от многото любови единствено възможна,
за да останем хора в епохата тревожна.
Любов необяснима, най-истинска и свята,
прониквай във главите, навлизай във сърцата,
когато те обстрелват със бомби и куршуми,
когато те замерват със камъни и думи.
Любов необяснима и винаги нелесна,
понякога горчива, но непременно честна,
убият ли те днеска, ти утре ще възкрзснеш
във чистите сърца на внуците невръстни.
Любов необяснима, любов необяснима,
във всяка светла пролет, във всяка страшна зима,
ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
любов необяснима, любов необяснима.
КРАТКА ВЪЗДИШКА
Недялко Йорданов
Ах, дните все по-често си приличат.
Телата все по-рядко се привличат.
Сърцата със скафандри се обличат.
Мечтите от умора коленичат.
И спомените почват да надничат,
за да развличат или да отричат.
Но все пак, все пак още криволичат
поточетата на кръвта и тичат,
и търсят се и все не се пресичат.
....
ЖИВОТА ВИНАГИ НИ ДАВА ОНОВА, КОЕТО ЗАСЛУЖАВАМЕ!!! 
|
Всеки човек....
