Здравейте, вкючвам се в тази тема защото след като прочетох всичко написано до момента, виждам огромната прилика между мен и kle4o, аз съм почти на същата възраст и с много подобни проблеми. Аз по принцип никога не съм бил от много общителните хора, но през последните 3-4 години тази тенденция на отчуждаване и все по трудно и рядко сприятеляване с нови хора значително се засили. Основната причина за това според мен е факта че за последните 3 години през полувината време си бях в българия а през останалата част от времето всяка година ходех на студенски бригади в англия и САЩ. Какко може би голяма част от вас знаят на запад проблемът с общуването на лична основа е масов, най вероятно това е една от причината да съм по нерешителен и колеблив в личнити си взаимотношения , другата е че докато бях в чужбина отношенията ми с приятелите ми в България силно охладняха и определено не са толкова близки както бяха по рано. Като друга причина виждам също и факта че начина на мислене и поведение, дори и темите на разговори силно се различават в чужбина от тези в България. И сякаш през последните 3 години бях в един непрестанен процес на адаптация който никога неможе да свърши.- вероятно поради това трудно намирам общ език и теми на разговор и с хората, все по трудно ми става да различавам кой за какво се сърди и каква е причината да се чумери.
Много бих се радвал ако някой може да ми подскаже конкретна идея какво трябва да направя.
Немога да си обясня едно нещо- Все още съм млад, висок, добре сложен дори бих казал привлекателен, с доста хора с които се опитам да създам приятелсто действам честно и почтенно опитвам се да им помогна, държа се мило и дрожелюбно, подкрепям ги както и се опитвам да създам чувство на доверие, но обикновенно след време без абсолютно никаква причина осещам как започват част от тях силно да са дразнят и търсят повод да се кракат. Подобно поведение ми се е случвало както в БГ така и докато бях в чужбина. Много пъте съм се чудил на какво се дължи това - и единственно обяснение което мога да си дам е че хората завиждат- особенно като разберат че съм бил в чужбина , след като покажа знания и умения в много области, имам много добър английски и прочие. Силно се надявам да не съм прав. Никога не съм се хвалил и ненавиждам хората със прекалено голямо (често без покритие ) самочувствие така че никога не съм действал надменно. Дано някой успее да ми подскаже идея за решение на този проблем.