|
В търсенето на приятелство се запознах с този човек през Март 2005 г., докато правех локомотивен симулатор в Транспортния университет. Въпросният Деян беше задочник там и се видяхме в барчето, където често отивах да "размишлявам" с биричка в ръка. Беше един от топлите дни на месеца, към 25 - 30ти, защото седнах на масите отвън заедно с преподавател от катедрата, към която се числях, ако може така да се каже. на масата бяхме четирима човека - аз, преподавателят Джамбазки, един студент от катедрата дето се мотаеше често около мен в тренажорния комплекс и... въпросният Деян. Както винаги на втората бира се започнаха разговорите кой колко тона влак карал без помощна машина, кой как му се счупила машината... Демек - подкарахме влаковете. Аз бях малко по - сериозен, тъй като имаше доста проблеми с веригите за управление и трябваше да се набавят едни части, но очевидно не беше време за това. Захванахме разговорите за влакове, пихме по още една бира и си тръгнахме. Междувременно се запознах с въпросния Деян, разбрах, че работи като локомотивен машинист към депо Стара Загора и, че за времето на "очните" се е настанил в общежитието, където живея аз. По някаква случайност и той като мен беше откачен на тема "Електровози" и докато стигнахме до общежитието бая неща си поговорихме. Аз бях започнал да възстановявам един пулт от електровоз, който да ползвам за симулатор в стаята си и това доста го заинтригува. Дойде ми на гости и отново се започнаха разговорите за машини, влакове и всичко де що има връзка с тях. на следващата вечер пак се събрахме, на следващата, която му беше последна в София също. След като си замина аз по старому продължих да си "бия главата в стената" от схеми, релета, контактори и прочие по симулатора в Транспортния университет, а паралелно с него правех и моя.. Луда работа, но ето, че остисках на зора. 
След като свърших работата по проекта в Транспортния университет и се върнах на основната си месторабота - депото в Подуяне имах малко повече свободно време и така през един ден се сетих за Деян. Реших да го потърся, което не беше много трудно, защото имах номера на GSM-а му. Обадих му се, чухме се и разбрах, че отново ще идва в София, при което изведнъж много се зарадвах. Междувременно бях направил пулта за управление и бях започнал работа по схемите на моя симулатор, така, че когато дойде в сатята ми щеше да откачи от кеф като видя какво чудо съм направил. Те на него електровозите 45 - та серия са си му слабост де . Видяхме се, пак поговорихме за машини, пихме заедно бира и го изпратих на влака. Следващото му идване в София беше през Юли. За всичкото това не много време от Март до Юли аз се бях привързал към този човек като към мой брат, незнайно защо и как . С нетърпение очаквах датата, когато пак ще е в София. Междувременно нарекох почти готовият симулатор на негово име - така машината получи номер 45 111.2 и името "Деяна", с което е и до ден днешен. а 28. 07. той дойде в София и отново се видяхме. Аз се чувствах изключително щастлив, че съм го видял, много по - щастлив от миналият път. Дойде ми на гости и заедно се ръчкахме по 45 111.2, по която имаше още работа, но до номера гордо стоеше името "Деяна", име, което всякаш беше точмно за тази машина. След срещата ни в София не се виждахме до Септември, когато аз отидох в Стара Загора, бяхме си уговорили среща. Последваха още две срещи, едната от тях съвсем ненадейно. След това той отишъл в ремонта, не му се пътувало, така, че вече беше по - лесно да се виждаме. Поне според мен...
Следва...
Не е важно да можеш да караш влака, важно е да можеш да го спреш!
|
Смахната история за един Деян
