|
Тема |
Защо така се получава? |
|
Автор | kle4o (Нерегистриран) | |
Публикувано | 25.02.06 15:59 |
|
|
Наистина ми се иска ако някой знае да ми каже защо така се получава. Водя все по-скучен и еднообразен живот, който все повече ме смазва, а нямам човек до себе си (нямам предвид приятели). Всеки ден е едно и също - ставам, баня, градски транспорт, работа и след това или 1 бързо кафе с няколкото малко, но верни приятели за обсъждане на вече изтъркани теми или директно се прибирам в къщи и на следващия ден пак така. Единствено в неделя си почивам, но нямам сили да изляза от вкъщи в повечето случаи. Рядко се случва в събота да мога да си позволя свобода.
Все по-често си задавам въпроса къде да се запозная с някое момиче? Как ли го правят другите хора? Как ли съм го правел и аз на времето? Толкова време мина, че вече не помня.
Почти всеки ден си задавам тези въпроси и никога не намирам отговор.
Днес дори и работата ми се струва някак скучна и безинтересна, а напоследък само тя ме крепеше и ми доставяше положителни емоции.
Твърде често вече си мисля, че за мен е късно и нищо повече не може да се направи, макар да съм само на 24.
Сега когато се запозная (колкото и рядко да се случва това) с дадено момиче, зпознанството ми бързо и почти неусетно минава в приятелство, но в такъв дълбок стадий, от който не може вече да се мине в другия тип познанство - гаджета.
Предполагам, че почти никой няма да ме разбере и никой няма да може да ми даде отговор на въпросите, но ако има и други, които се чувстват така, то поне няма да се чувствам толкова различен от нормалните хора.
|
| |
|
|
|