Здравей, мила Ан!
Прочетох с голямо вълнение твоята изповед и искам да ти кажа, че за истинското приятелство не трябват никакви оправдания, когато се чувстваш изоставена, значи умишлено не ти се обаждат. Аз имах много сговорни приятели, но с течение на времето стигнах до извода, че съм ги оставипа да разполагат прекалено с времето и чувствата ми. В един прекрасен момент, когато аз самата се оказах в позиция да очаквам същото от тях, всички се потопиха някъде. Не съм изпитала такива тежки сътресения като теб, става въпрос за личния живот, просто защото съм разведена, мъжът ми е някъде в чужбина, не знам как е и какво прави, но за приятелите, те са тук и в началото изпитвах огромно огорчение, че не ми се обаждат. Събирахме се в къщи, изслушвах ги, някои приютявах, докато се устроят. Други разчитаха на мен по всяко време на денонощието. Е, наистина боли, когато се почувстваш изоставена, и когато потърсиш някой, да усещаш че се натрапваш.
Постепенно спрях да мисля с огорчение за тях, казах си, че ако се обадят, добре, ако не, не го преживявам. Почнах да шия гоблени, включих се в една туристическа група, почнах да излизам не с приятели на кафе, а с обикновени познати, от които не очаквам нищо и те не очакват нищо от мен. Спрях да обещавам каквото и да е, на когото и да е. Ако случайно за няколко месеца някой прител или приятелка се сетеше да ме потърси, излизах, но говорех само общи приказки. Никаква съпричастност, никаква ангажираност от моя страна. Изхвърлих цялата горчивина с течение на времето. Намерих други познати, не приятели, изградих си защитна реакция, малко егоистична, но помагаща, за да мога горе-долу да се съхраня. Имам котка, която ме посреща с любов и се гали,мило и добро животинче. Имам син, с когото много не говориме, но когато имам нужда ме изслушва и досега винаги ми е давал кураж. Имам брат и родители и обичам всички безрезервно. Обожавам децата на брат ми. Ако нямаш роднини, тогава действително ще ти е по-трудно. Но главната цел е, ако имаш такива да се опреш единствено на тях.
С много приятелски чувства от мен! Ако желаеш, ще ти дам адрес, на който да си пишем.
А защо се стигна до такова развитие на приятелствата не искам да описвам, защото е дълго и безсмисленно вече.