Здравейте, Ан,
Съчувствам на болката Ви. Страхувам се обаче, че за Вас самата няма да е добре решително и окончателно да прекратите контактите с досегашните семейни "приятели", а напротив - такъв акт може да Ви натовари и с някакви угризения... Не пишете от колко време продължава тази липса на инициативност от тяхна страна, това избягване, всички ли го правят, те също ли са семейства... Сигурно доста от тях са използвали най-малкото жизнеността, радостта и чудесното общуване с Вас и съпруга Ви, а може би и нещо повече. Но може би една част /ако не е минало много време/ се чувстват стреснати и неадекватни. Определено фактът, че не Ви търсят, е проява на слабост и неангажираност. Има разлики обаче в общуването между приятелски семейства и лични приятели на единия съпруг, разпростряни впоследствие и върху другия /поне такова е моето мнение/. Общуването, разговорите между мъжете в две семейства пък не могат да продължат на същото ниво сега с Вас...
Правя предположения, разбира се, нямам достатъчно факти. Според мен обаче ще е най-добре без да късате с "приятелите" /времето ще покаже имало ли е стойностни между тях/, да контактувате с възможно повече нови хора. Нищо, че в началото ще са просто познати... Не се затваряйте!