|
Имам си приятелче. Много хубав човек. Той си имаше приятелка. Много, много хубави са двамата. По-точно бяха. Чудни. Много време бяха заедно, но той взе че се влюби в друга. И се завъртя.. водовъртеж от емоции ли беше, какво ли беше, незнам. Но накрая взе решение. Раздели се със старата си приятелка и сега е с момичето в което се влюби. Всички негови приятели бяха твърдо против новото момиче. Всеки обичаше предишната му приятелка. Аз също я обичах, и още си ме радва много. Винаги съм го подкрепяла. Вярно, че сегашната не ми харесва кой знае колко, но и не я познавам. Подкрепям изцяло неговия избор, и много се радвам когато го виждам щастлив.
Днес едно друго приятелче ми сподели, че със него се е случило същото нещо, и се замислих.. всъщност колко много хора познавам на които им се е случило същото, и приятелите им не са харесвали новото момиче/момче/мъж/жена каквото и да е там. Някой нямат сила и се отказват, други рискуват и се втурват напред въпреки укорите на околните. Някой са безкрайно щастливи, други си изпатиха, трети осъзнаха, че са изпуснали най-хубавото нещо. При всички случай забелязвах, че тъй наречените приятели винаги се изтъкват - "Аз нали ти казах, но ти не ме послуша", други се измъкват със "Решението си беше изцяло твое, аз само си казах мнението" - напълно неосъзнавщи тяхната пречеща и досадна роля в развитието на отношенията на приятеля им с новото момиче/момче. Третите казават "Хайде, хайде нищо не си изпуснал, ще видиш, че ще дойде нещо много по-хубаво"... аааа много по хубаво за тях ли?
Странно, нали за това са приятелите? Да те подкрепят. Без значение дали ти харесва това което правят или не. Важното е, че той го иска и те поглежда с поглед, искащ малко разбиране, малка опора, усмивка. Не мнението ти, дали става или не става. Много ми омръзна да гледам всеотдайните приятели, които винаги ги няма, и винаги всичко знаят по-добре от теб.
В трети клас имахме една студентка, която ни каза "Първо човека добре опознай, после свещенното име Приятел му дай". Толкова просто и истинско, че го помня след толкова години. И в крайна сметка, ако ще сме приятели, нека подаваме ръка, нека се усмихваме окуражително, нека придружим по пътя хората, които са с нас. Стига сме рязали криле, колкото и опасно да ни се струва понякога.
|
Приятелите
