|
|
| Тема |
 дайте съвет |
|
| Автор | Aн (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 03.04.05 12:17 |
|
|
|
За кратко време загубих трима от най-близките ми хора. Мъката ми е безкрайна. Докато беше жив съпруга ми, къщата се пълнеше всяка ве4ер с "приятели' .помагали сме много с каквото можем, безрезервно и с радост.
съпругът ми бе невероятен човек и всички казваха, 4е е най-добрия човек, когото са познавали. Аз бях по реална и не спестявах да казвам какво мнение имам по един или друг въпрос/което не се харесваше понякога, но пък беше честно и имаше положителен ефект при решаване на проблеми на някои от приятелите.
Изведнъж всичко свърши. "приятелите" бяха до тук.почти никой не се обади да попита имам ли нужда от нещо, да ме покани у тях, т.е . да ми помогне да излеза от стреса на мъката и самотата/ защото останах съвсем сама/. направих опит аз да съм активната страна, да им напомня за себе си, внимателно и без натрапчивост. получавах извинения и обещания но после същото. Чувствам се употребена, унижена и макар , 4е бях горд човек, с достойнство, сега съм един отчаян човек, примирен с вси4ко/ което допълнително ме измъчва/, но обстоятелствата ме карат да стискам зъби, защотоесъм жив 4овек и имам нужда да бъда сред хора. вярно, 4е се промених-не съм онази весела и желана за компания особа, със самоувствие, с положение/постигнато с много труд/ , а една смазана от болка и ежедневни грижи жена. Но нали затова са приятелите-за добро и лошо. По действията на тези"приятели", разбирам, че са ни използвали, но съм много довер4ив човек .
Понякога ми се иска да сложа край на тези контакти, но къде да намеря истинските? а и е малко късно да ги търся, все пак не съм млада., а и как да разбера , че са искрени. Предполагам че разбирате кръстопътя на който се намирам; да продължа ли да ги търся/ което ме унижава/, но нямам сили да бъда сама в тези изключително тежки моменти или има и друг изход..
| |
| |
| 
|
|
