е добре де, и кво?
много интелигентно съждение

само че Азисчо мой не е ,
това, което аз харесвам няма средствата и силите/нито може да ги използва безочливо/ за да го конкурира и да има същата популярност/а и май не я търси/
то не че го няма, но е толкова задушено, че все едно че го няма,

а новоизлюпената ни "аристокрация" с PR Евг. Минчев, които с погнуса гледат на Азис/щото е простаааак/, но в същото време гледат прехласнато дебелите балерини на Донецкия национален театър за опера и балет/на плейбек/...и си мислят, че гледат Ленинградския/със старата му слава/ срещу 50-80 лв. и се кефят щото са станали "истински аристократи" ...
ахкат , охкат и пият шампанско за по 200-400 кинта бутилката, ходят на партита, круизи, лов и на психоаналитик, играят билярд в приватна обстановка, рисуват любителски с маслени бои,
а тасовете на колите им струват колкото бюджета на една театрална постановка да не са по убави?
ама нА, и те са хора

прав/а си,
това ли искаше да чуеш/видиш?
и какво сега, като едни оптимисти да заявим Той е ваш, наш продукт. Бъдещето е на Азис
щото не случихме на интелигентни мутри-продуценти/като в Русия например, защото там културата не изостава от шоубизнеса/, не случихме на новобогаташи, няма и жизнена аристокрация
то пък кога ли е имало тук истинска аристокрация?
може би през Възраждането тук там
може би сред клошарите ако се разтърсим ще намерим,
щото аристократизма е състояние на духа, а не банкова сметка, нъл тъй
ми не ми харесва и няма да го гледам и слушам, но не го мразя...
безразличен ми е, или по скоро забавен и много смешен когато нямам избор и трябва да го слушам
/има някаква песен, която чух един път в маршрутката, на която хълца неистово в имитация на горчиви ридания, е щях да пукна от смях, хората ми съчувстваха чак/