приятелството в детските години не е стихийно, а дълбоко интуитивно,
нали и в детските години не всички са ти ставали приятели?
просто в детските години си по-близо до същността си, до душата си, до това "да обичаш" не прикриваш нищо, злобата и завистта не влияят или съвсем малко влияят на решенията ти
сега "да обичаш" безкористно рядко се среща
оглеждаш, преценяваш и рядко се поддаваш на емоции
емоциите са решаващи при приятелството...и то положителните!,
а те колкото повече растем все по-малко остават

снощи гледах "Equilibrum", някой гледал ли го е?
в него всички са без емоции и си впръскват препарат за да ги подтискат
та там една от тези, който отказваше да се лиши от емоциите си попита главния герой, който пък преследваше такива
"Знаеш ли какво е приятелство?!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от CъH на 20.02.05 07:55.