Аз съм на 24. Имам една "най-добра" приятелка.

Хванаха ни за ръце на първия учебен ден в първи клас и така си и останахме. Вярно е, много по-лесно намираш приятели в тези години, просто не си моделиран от разни външни фактори, не си обременен и определено не мислиш за разните му там изгоди. Освен това, при условие че израснахме заедно, имаме много общи спомени, това е важно за едно приятелство. Знаем си и кътните зъби, всички недостатъци, всички качества. Много сме различни като темперамент, но по този начин се балансират нещата, си мисля. Естествено се караме понякога, но всеки е готов на компромиси.

След основното училище вече всеки си пое по своя си път, всеки си създава и друга среда и приятели, но "нашето" приятелство остана. До известна степен това е и защото караме лятото заедно, негласно споразумение ни е. И пак имаме общи случки и ситуации, които ни свързват. Има и разни, наричам ги "прехвърчащи", приятели, които ни се появяват в орбитата. Интересното е, а и показателно според мен, че след известно време те пак изчезват- след месец, два, година и т.н.

Но не съм съгласна , че едно здраво приятелство не може тепърва да се създаде. Е, аз съм жена, не знам как стоят нещата при мъжете, въпреки че съм питала двама-трима, но съм свидетел как трима мои бивши колеги от университета, от момента в който заживяха преди 2 години в една стая в Студ. град станаха изведнъж най-близки приятели. И след като приключи ученето, а те не са от София, т.е. не бяха , си взеха обща квартира. Е, при тях доброто приятелството се получи може би защото средите им остават по родните места, но фактите са си факти.



На всеки удар може да се отвърне, освен на слънчевия.