според мен пък идеята е в това, че на млади/детски и училищни/ години човек е по-искрен, по-открит, може би по-чист/естествено не в буквалния смисъл на думата/, по-справедлив, по-неегоистичен
с натрупването на опита, когато е преживял вече доста разочарования и изял много "шамари" от "приятели" започва много да внимава с кого ще се държи приятелски, открито, сърдечно, всеотдайно
за това и хората предпочитат повърхностните/временните/ контакти защото всеки има нужда от тях и най-вече от приятел, на който да се довери, на който да помогне, но и да му помогнат когато има нужда,
но все по-малко намира такива, за това и много хора предпочитат само да "вземат", да използват един контакт и след това да го зарежат когато вече няма какво да вземат
за това вече много често виждам и чувам хора да казват, че "човек винаги е сам" и някои се гордеят, че не им пука от това, и че го могат
това аз не го споделям, или поне не споделям това, че ни е хубаво да сме сами
просто са подменени ценностите
сега лоялен можеш да бъдеш към фирмата в която работиш, но не и към хората
можеш да мислиш само за собственото си удобство и справедливост и да пренебрегваш интересите на всички останали пр., но трябва да си готов да преглътнеш и чуждата нелоялност, несправедливост и некоректност

когато егоизма е издигнат в култ трудно можеш да търсиш приятелство

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите