Не мисля, че само през тези години. Аз например не мога да кажа, че през тях срещнах такъв. При мен съм забелязал, че отначало съм им интересен, обикновено докато имат полза от мен . Има такива, които просто ги е страх да останат сами. Преди работех в зала и няколко добри хлапета идват у нас, едно от които наистина е привързано много към мен, едно идваше да играе, а трето заради другите две . Сега като израстват и "помъдряват", като че ли отношенията ни отиват към такова безкористно приятелство, но докато не станат самостоятелни хора не мога да очаквам истинско приятелство-това което аз правя за тях, да правят и те за мен.Просто нямат възможност, нито материална, нито психическа. Е това приятели ли са? Абе всеки гледа да задоволи някакъв интерес, пък бил той и нематериален. Така, че "безкористно", аз разбирам да си дадеш живота за приятеля и той е способен да направи същото за теб. Май съм много претенциозен еми такъв съм. Затова нямам "приятели". Обаче като гледам и повечето хора си нямат истински и това ме успокоява . Има си поговорка - "по вкус и цвят приятели няма". Е може би на оня свят. Който вярва е добре, защото Бог е истински приятел. Но ние искаме да е като нас човек, нали? Е, тогава четох в една книга, че трябва да заприличаме на човека който искаме, за да го намерим. Аз и вярвам. Ето тук една хубава песен горе-долу по темата Борис Поцков - Звезди http://mp3-bg.com/1/2499/12139. Обаче я чуйте със бас поддържащи слушалки