Идеята е в това, че в ученическите години имаш много повече време за контакт с приятелите си. По този начин си ставате много по-близки а и няма чак какви ползи да извличат от теб, че да ти се преструват на приятели. Докато в един свят след 25-тата година навлизаш в шибания забързан и объркан свят в който нищо не е такова каквото изглежда... 7.59%ната лихва върху ипотечния заем не е такава каквато изглежда, колата която се опитват да ти продадат е прецакана и т.н. Всеки лъже и маже и естествено почваш да си издигаш една стена за хората около теб... Абе прецакана работа ако питаш мен, но трябва да се оправяме някак си

П.П. Да не забравяме, че и ти си погълнат от собствените си проблеми по оцеляването и не ти е до чуждите проблеми а на тази възраст май те са основната тема

You can have anything you want
But you better not take it from me