|
Тема |
Re:za teb [re: Гaл] |
|
Автор | priqtel (ve4en) (Нерегистриран) | |
Публикувано | 25.09.04 00:51 |
|
|
ti vqrno kazvash-"toi shte vidi"
shte razbere ,shte chuvstva -
i taka..
po sunenite keremidi..
shte tyrsi tvoqta sleda..
izgubena vuv utrinna rosa..
a tova e podaruk za hubavite neshta koito pishete v tazi /i ne samo/ tena:
Огромен Змей е лятото в пустините,
гори задъхан въздухът до смърт,
и слънцето гори върху къпините,
къпините и нивите пламтят.
И аз вървя, и търся те загубена
в пламтящите и утринни нивя,
о.мое слънце,сред земята влюбено...
...в кръвта ми плуват хиляди звезди,
аз ида и над мене се отпуснаха
на лятото металните гърди...
Огромен Змей е лятото в пустините,
задъхана е черната земя,
аз пия сок и мъка от къпините
и търся те,и в нивите вървя.
....
|
| |
|
|
|