Хареса ми.

Сянка на птица
над късните плажове слиза.
Бяга подобно на палав хлапак бриза.
Пясъчни спомени ронят се пак,
вече усещам предесенен знак -
слънцето бавно загръща се
в облачна риза.
Все по студена е всяка вълна,
ала надежда има една…
Ах, морето, в мен остава…
То, навярно е което ме спасява.
Сянка на птица от морския бряг литна -
сякаш душа на самотен моряк - скитник…
Кой ще опита сега да я спре -
нейно е силното синьо море,
нейния път ще чертаят
отгоре звездите.
Бряг си намира всяка вълна
и надежда има една…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите