|
Ето го:
Де да знам... който иска и му се чете, да чете.
Това аз съм го писала... с друг ник съм, но съм аз  .
***
Днес прекарах деня с един човек... почувствах се невероятно щастлива в един момент... че е до мен, че не съм сама... че отново имам надеждата, че този път няма да бъда излъгана...дано.
Иии тогава се сетих за един период от живота си преди повече от година... този, който споделям с вас и линка по- горе.Момент, в който не съм и мечтаела, че ще имам до себе си човека, с когото бях днес.
Тогава бях зле. Самотна. Излъгана. Търсеща отмъщение. Страдаща. Говорех... крещях, но хората около мен не ме чуваха. Който го прочете ще разбере какво ми е било.
Тогава казах всичко тук, в този клуб... не знам защо го направих.Може би именно защото в реалността нямаше кой да ме чуе, търсех този Някой тук сред непознатите, в нета.
И много хора ми отвърнаха... и ми казаха хубави, полезни неща.
Ето защо пускам тази тема... за да ги прочетете и вие .
Защото знам, че всеки е бил в състояние като моето най- вероятно.... някои са го преодоляли вече, други може би сега са...
От думите на отговорилите на темата ми се почувствах по- добре.
Мисля, че винаги ще помня какво ми каза тогава един от клубарите: ''Отчаянието е по- страшно... по- страшно дори и от болката.''
Не знам дали от това би му олекнало на някого, на който му е зле, но мен лично мисля че тези думи ме направиха по- силна.
Така, че не се отчайвайте... не губете надежда.
Аз разбрах, че в такива моменти ти е нужен някой, който просто да те изслуша, да те разбере... нищо повече. А такива хора винаги има... дори и да не ги виждаме, тях ги има. Понякога това е достатъчно...
После осъзнах, че няма лошо този някой да е непознат... след като на познатите явно не мога да се доверя ;)
Тъй че винаги има някого... просто трябва да се отърсим... да си кажем всичко... и ще бъдем чути :)
***
Сега мога да кажа, че преодолях този период от живота си... трудно, но успях мисля.
Надявам се днес, повече от година след това аз да съм различна...Имам доста повеч приятели, не съм самотна...
Ще ми се да кажа, че съм по силна, знам повече, че мога повече, че няма отново да позволя да съм в такова състояние, а ако това стане... тогава поне да не се оставям на отчаянието така, както се оставих тогава.И мисля че е така. Наистина смятам, че мога да кажа всичките тези неща.
Щом днес се почувствах толкова добре, значи съм успяла, нали? Май за 1ви път от година се усмихнах истински... се почувствах добре...свободна, най- сетне отървала се от ужаса, който преживявах преди .
Не знам дали човека, за когото ви говоря е Той... едва ли. Само знам, че аз вече съм добре... че съм по- силна, и че няма да се оставя вече току така...
Че времето преди година ме научи на много.
Не се оставяйте на течението... борете се, не се оставяйте да ви погълне, както почти беше направило с мен тогава.
Защото ако бях стигнала до края, може би щях да направя много грешки.....грешки, за които после едва ли щях да съжалявам, но достатъчно е, че с тях щях да навредя на себе си, а не на онези, които ме бяха наранили.
***
Надявам се да не съм била досадна, дано не сте си казали ''ах колко трогателно и банално''...
Отново исках просто да споделя.
И отново избрах да е с вас.
Пък който желае, нека и той да сподели... аз съм тук;)
Ха... сега видях, че е вече понеделник...
Красив и Усмихнат ден ви желая! Започнете седмицата с Усмивка!
Ето аз ви подарявам една...
...за времето, което отминaва, Свят аз за теб ще построя...
|
Просто момент от живота ми...
(изгрев)
