Пресяват годините множество спомени
но ценните в нас си остават
по топло ми става в минути бездомни
щом зная не си ме забравил
Ти помниш как крихме въздишки нечудти
под маска на волна небрежност
и ка безпогрешно брояхме минути
до края на много надежди
След мъртва любов и безсилна омраза..
за мен най добрата награда
бе твоето просто почти неизказано
"разбирам те зная как страдаш"
КОгато в мъчителна нощ не заспивахме
в борба за решение ново
на нашата слабост без без срах се надсмива
отдавна известният отговор
Все още е рано да мислим за минало
но питам се кой ще отсъди
успяхме ли днес и ще бъдем ли винаги
на себе си верни да бъдем