|
... че те има.
И че продължава да те има.
Благодаря ти, че се бориш да спасиш нас, докато аз се борих да спася себе си.
Благодаря ти, че не остави нещата на моя глупав егоизъм.
И на старанието ми аз да съм добре, въпреки всичко и за сметка на всички.
Благодаря ти, че отвори очите ми за това, в което съм се превърнала, и подбуди желание в мен да го поправя.
Благодаря ти, че ми припомни, че не може да си го връщаме на целият свят, когато някой ни нарани.
Благодаря ти, че ме накара да се усетя, че приятелите като ТЕБ са не за да избиваме своите болежки за сметка на тях, а за да не бъдем сами в болките си.
Благодаря ти, че вместо да ме отблъснеш, защото аз те оставих сама в болка, за която аз бях съпричинител, ти ме разтърси и ми изкрещя, че НЕ МОЖЕ ТАКА, МАМКА МУ!!!
Благодаря ти, че не ми позволи да продължавам да бъда безотговорна за личните си постъпки, само защото това прави мен спокойна.
Благодаря ти, че не ме остави да продължавам да бъда сляпа, егоцентрична, себична, надута, превзета, наранена и озлобена, агресивна, самозабравена, самообсебена глупачка!!! 
Благодаря на господ, че те има.
Благодаря на теб, че те има за мен.
... Friends like us are friends forever...
Обичам те!
... въпрос на усещане.
|
Благодаря ти...
