Колко ли боли когато си отива
една умираща и немощтна любов
каква ли рана тя открива
във сърцето чуло първят и зов!
Колко ли непрязан и омраза
съпътстват нейният предсмъртен миг
и като счупена кристална ваза
отеква за последно нейнят вик
Колко ли сълзи като олпво тежки
е положил някой в смъртното и лооже
колко ли големи или малко грешки
някой си на някой да прости не може
И още колко ли обиди
скъсват пътя на една любов
нима е безумен човека
и не вижда колко е ценен ликът на любовнят зов
Защо ли човек не зазбира
че началото на всяко добро
в любовта в обичта се намира
защо ли не може да види защо
Така продължава да бъде и до днес
забравяна о отритната любовта
защтото човекът не знае че тя е унеес
от който се раждат и той и света
И презраял всеки зов наречен любовен
човекът нестоплен от нищо живее
и лута се той по пътя съдбовен
н нищо над него не бди и не грее
И не разбира човекът във своето презрение
че е късче от живота-любов
и не знаее че и той е творение
на сетната вяра на любовният зов!!!