Разказвал един дядо:
- Голяма зима беше деца, вървим една нощ през тайгата, премръзнали и изтощени, и гледаме къщичка пред нас. Надникваме през прозореца и гледаме вътре. Самоварът, томплата печка, отрупаната с ядене маса и един брадат, гологлав чичко пише.
- Ленин - викнали слушаштите деца.
- Да, деца, Ленин! Питаме "Извинете, другарю Ленин, може ли да влезем да се стоплим, а той просъска - не!.. А очите му добри, добри..."


-----------------
Та така. Докато обезвреждам бомбата, клекнал до трупа ти, ще гледам в него с ей такива мили, невинни очи.

Пътят е бодлив и тесен.