Здравей :).
Минаващия както обикновенно е прав :). И аз имам такава приятелка, която е далеч, но дори и тук(в нета) не я виждам често :(. Все пак аз я намерих извън нета и се виждаме веднъж в годината за малко "на живо".
Според мен не е важно къде си намерил приятел. Дори и общите становища не са толкова важни. На човек му омръзва, а и не е нормално да му "да"- кат непрестанно, и да се чувства винаги прав. Важно е доверието и обичта. И да приемеш човека с всичките му достойнства и недостатъци, и да можеш да му ги простиш, и да го обичаш. А тези неща не идват от нищото. Те се проявяват и проверяват във всякакви ситуации. Предимно в по-сложни и неприятни за теб и за приятеля. Така като те чета, вие май още недостатъците си не познавате. Още не сте си показали "тъмните страни". А няма хора, които да нямат недостатъци. Това е една от спецификите на нета, че можеш да показваш само част от себе си, само "светлата" си страна, само това, което знаеш, че ще се хареса. Психолозите казват, че "писаното слово" носи само около 8% от цялата информация за човека и мислите му. Не можеш да видиш очите, не можеш да видиш усмивката, позата, не чуваш гласа и т.н. Значи останалите 92% са твоето въображение. Това, което то "роди", такова ще е и отношението ти. Това сега не го казвам, за да ти разваля удоволствието и да те разочаровам. Напротив, искрено се радвам когато виждам, че хората се обичат и си имат доверие, защото за мен това е нормалното човешко общуване :). Казвам ти го за да не те заболи много ако някой ден се почувстваш предаден, и то от човек, на който си имал голямо доверие, и много от "себе си" си споделил с него. На мен вече ми се е случвало. И все пак вярвам в добрите намерения и чувства на хората, но вече доста по-внимателно ;).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите