Ами разбира се, че може да има начално запознанство не на базата на сексуално привличане, и то по отношение на двете страни, обаче според мен това би било изключително рядко срещано....
Защо да е глупаво от страна на мъжа? - нима първичните, дълбоки чувства са глупави? Разбира се, че ако имаш предвид, че не е намесен интелект и разум, да, "глупави" са, но нима и жените не правят подобни "глупави" неща, които да нямат общо с насоченото мислене и разума? - правят разбира се, те даже твърдят, че повече усещат нещата, а не ги мислят....поне аз това съм чувал...

За този тип мъже, който ти е забавен...ами разбира се, че това са направо нелепи житейски ситуации, в които едната страна едва ли не отчаяно не разбира как и въобще има ли отвръщане от човека отсреща.....
Точно във връзка с тези неща как би коментирала следните мисли на един един човек от форумите (които лично мен ме впечатлиха с точността а конкретността, с ясното вникване в нещата, такива каквито са него(и за мен)):

НАЧАЛО НА ЦИТАТА - автор: Остап
Не знам защо повечето мнения тук са за тази реплика, казана след като е имало Нещо. Преведено по най-буквалния начин, репликата "Нека си останем само приятели" означава "Досега бяхме просто friends, нека да не преминаваме по-нататък". С други думи, Този, който я казва, не изпитва толкова силни чувства, колкото изпитва Другия. Нещо повече - той никога няма да ги изпита. Може да звучи твърде шаблонно и категорично, но е вярно. Доказано е, че хората се харесват/или не-харесват/ в първите минути на запознанството си (по-точно между 7-мата секунда и 3-тата минута). Тоест още оттогава се поставят границите на възможната връзка. Приказките, че след време можела да пламне любовта, че не си познавал човека и след като го опознаеш, може да се влюбиш, са искрени лъжи. Ако се замислим и го кажем честно пред себе си, ние знаем границите на отношенията си с всички наши познати. Има хора от противоположния пол, които са адски добри с нас, забавляват ни, помагат ни, усмихват ни се, с тях ни е приятно, чувстваме се сигурни, ОБАЧЕ го няма това_нещо, което ни кара да се влюбим в тях. Това_нещо не подлежи на логика или правила, то или го има, или не. Т.е. ние може да сме влюбени в някой цървул (или цървулана), тъп (а), грозен (а) и т.н, а в същото време да не изпитваме и грам от тази любов към някой чудесен наш приятел, който, горчкичкия, се е влюбил в нас. Така че репликата "Нека си останем само приятели", както и производните й (напр. "Ти си невероятен, НО...") е най-гадното, което може да се каже към нещастника, искащ нещо повече от приятелство. Най-гадно е, защото по този начин агонията се бетонира, вместо да се скъса - хем няма да има нещо повече от приятелство, хем "просто приятелството" няма да бъде "просто", тъй като единият винаги ще изпитва нещо повече към другия. Затова най-доброто решение е скъсване завинаги на всички възможни фронтове. Поне аз така смятам и то е защото съм забелязал, че когато едно не_логично_нещо (най-вече отношението между хората) не върви, няма начин да го промениш Следователно, за да не се измъчваш и за да не се унижаваш, просто си режеш клона
КРАЙ НА ЦИТАТА

най-често умните хора са и лоши. Позитивизма не винаги е обвързан с успеха.