|
|
| Тема |
 "Приятелите" |
|
| Автор | Bятъpko (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 21.04.03 04:03 |
|
|
|
Сигурно вече ви е писнало от подобни теми, но просто си нямам никого, с когото да го споделя ...
Преди около месец чрез вашия клуб се запознах с едно момиче - аз постнах някаква тема, тя ми отговори и така. Почнахме да си пишем честичко, разговаряхме за какво ли не. Колкото повече време минаваше аз все повече оставах с впечатлението, че тя е единствената ми истинска приятелка тук, единствения човек който наистина ме разбира, може би по-добре и от самия мене. А аз наистина имам нужда от приятели ... През целия този период обаче си комуникирахме само чрез Интернет, и тъй като никога не сме се виждали, бяхме решили днес да се запознаем и "наяве". Срещата ни беше в 16:00 пред билетния център на НДК. Аз отидох. 10 минути по-рано. И чаках. Час и половина. Тя обаче не се появи.
Предполагам ще кажете какво толкова, просто съм поредния заплес, на който са му вързали тенекия. Нормално и аз бих го приел така. Обаче може би не знаете какво е да виснеш някъде, покрай теб да идват разни други хора в очакване на някого, след 5-10 минутки въпросният някой да пристига и заедно заминават на някъде, а ти все да чакаш, и чакаш, и чакаш ... Не е приятно. Никак. Почвам да се чудя аз ли съм такъв наивник, че всеки си ме върти както му е удобно, или просто на някои хора им доставя удоволствие да спечелят доверието ти, а после да те зарежат най-брутално. Не знам ... Знам само че когато малко след 17:30 си тръгнах към къщи, нещо в мен сякаш се беше счупило. И болеше. Много. И все още боли ...
| |
| |
| 
|
|
