Много искам да се впиша в тази тема. Да отговоря или да се опитам да СИ отговоря на този въпрос публично. Никога не съм намирала в съзнанието си такава светлинна табелка, която да мига в сигнален цвят с надпис "Смисъл на Живота ми", но има периоди когато съм имала цел и в преследването и не ми е оставало време да се взирам за смисъла.Когато постигна поредната цел имам кратък период на скука. Напоследък периодите са по-продължителни и ме връхлитат мисли да си нахлузя един полиетиленов плик на главицата и да лиша клетките си от кислород. Това е защото не мога да видя смисъла. Но не се самоубивам. Ти си жив/а, което само по себе си показва, че съществува някаква идея в присъствието ти. Вглеждай се повече в себе си. Надпис няма да откриеш - гарантирам ти. Никой не може да ти даде смисъл за живеене, затова не го търси в другите. Осъзнай възможностите си, развивай ги и закратко забрави за недостижимите цели. Премести ги за известно време в списък "Неосъществими мечти", но не спирай да мечтаеш дръзко. Дори в това да се усмихнеш на някого има смисъл. Във вървенето има смисъл, в писането, в говоренето. Когато се учиш да ги правиш едва ли си наясно за смисъла на тези неща. Правиш ги защото трябва. Смисъла ти се избистря едва когато ги овладееш. Овладей живеенето и ще ти просветне. Ти сега си само ученик/чка. И аз също, но ,може би, в по-горен клас